неделя, 10 март 2013 г.

Личните ни документи - пълни с грешки

Наскоро нелюбимата ми медия бТВ излъчи репортаж, с който ни осведоми, че според проф. Петър Иванов личните ни карти изобилствали с правописни грешки. Дори нещо повече, обявиха, че имало точно "17(седемнадесет) правописни грешки". Изгледах внимателно видеото, броих, броих, не можах да ги докарам до 17 общо, камо ли до 17 правописни, но да не бъдем формалисти и да не се заяждаме за глупости. Няма да се заяждаме и за доброто отношения, което бТВ имат към зрителите си, смятайки, че всичи знаем английски език или поне в най-скоро време ще започнем да го учим от ефира им след усиленото изучаване на турския език. Но... казах, че няма да се заяждаме. Грешките са си грешки, па макар и да не успяхме да ги докараме точно до 17. Някои от тях са шокиращи, други не толкова, но... не стига, че си ги плащаме, ами барем да ги бяхте направили както трябва, дявол ви взел, държавни хрантутници!


събота, 23 февруари 2013 г.

Едно капОчино в неделя

Неделя сутрин. Ъпсурт нареждаха за бира и шкембе преди години, а някои хора попадат на едно леко и ободрително капОчино. Да, това е капучино, но с две О-та. Вероятно за по-добро Отрезвяване след някой съботен купон.


сряда, 13 февруари 2013 г.

Вярност оригинал(н)а

Наскоро ми изпратиха снимка. На нея беше запечатан геният на служител в държавната администрация. Зададох си въпрос - докога, аджеба, ще трябва да търпим неграмотни служители? Зададох си и друг въпрос - дали не искам твърде много? Зададох си и трети въпрос - аз ли не съм добре с преценките си или на повечето народ тотално не му пука за нищо, освен да има нещо за ядене, нещо за пиене, нещо за пушене и нещо за... оправяне? Не знам...



неделя, 10 февруари 2013 г.

Практическата запетая

Наскоро попаднах на сайт за запознанства. Случайно. Та там се натъкнах на някои интересни публикации в рубриката им "Малки обяви". Ето някои от тях:

- Мъж, 30 години търси секс.
- Жена, 22 години незадоволена.
- Семейна двойка, търси нещо повече 30 и 27 години.

Но стига с примерите, че са заразни, друга ми е мисълта.
Ако запетаите бяха поставени на правилните места, забавните недоразумения нямаше да са факт. 
Ето малка част от правилото за поставяне на запетая в българския език... в случай, че някой реши да научи нещо повече.

Запетаята е знак, с който интонационно-синтактично се отделят относително самостойни части в изречението (еднородни части, вметнати думи и изрази, обособени части), както и прости изречения в състава на сложното.

А това е само един малък пример до какво може да доведе една излишна запетая.
http://absurdi.com/files/1229620653_656.jpg

събота, 5 януари 2013 г.

Едно тире в повече

Тирето е пунктуационен знак за по-силно в сравнение със запетаята синтактично-интонационно обособяване. Тире се поставя на мястото на пропусната, но не подразбираща се част в изречението. (Един гледа сватба, друг – брадва.) С тире се отделя обособено пояснение, когато конкретизира предходната част. (Най-доброто решение – да се занесе документът – беше взето единодушно.) Тире се поставя между обобщаващата дума и едно-родните части, които обобщава.(Книги, списания, вестници – всичко за четене може да бъде намерено в клуба.) За логическо изтъкване на вметнати изрази се поставя тире.(Мисля, че нещата имат и друга стойност – морална – и наше задължение е да помним това.) Тире се използва и когато между части от изречение или между изречения в рамките на сложното изречение се изразява неочаквано присъединяване или противопоставяне. И не за песен геният ти слеп - / за груб брътвеж те само бил орисал (Ив. Вазов).