Кой е по-, по-, най-?

www.poligraff.net

Българският език единствен образува сравнителна и превъзходна степен при прилагателни, някои съществителни и глаголи с частиците „по-” и „най-”.

Чуждици, заемки и разни други размишления относно пуризма

Чуждите думи в даден език са думи, заети от чужди езици и използвани в родния език.

Използването на чуждите думи в много случаи не е случайно. Чуждите думи се използват, когато чуждият език има по-голямо влияние върху местния. През последните няколко века се наблюдава феноменът на глобалния език, при който един език доминира в голяма част от света. В различни исторически епохи такива езици са били гръцкият, латинският, френският и сега - английският. Интересно е да се отбележи, че въпреки наличието на глобален език, местният език може да продължи да заема чужди думи и от други езици.

Съвсем естествено е и българският език, подобно на много други езици, да заема чужди думи. Тенденцията е колкото повече време изминава, толкова по-малко използващите дадения местен език да не се замислят откъде идва дадената чужда дума. Например, малко хора се замислят често, че думи като чешма, памук и зехтин са турски думи, тъй като те са придобили толкова масова употреба, че се считат за български думи. В българския език отскоро има ясно влияние от английски, в миналото е имало влияние от руски, немски и френски, от турски заради османско владичество и до известна степен и от гръцки. Въпреки чуждото влияние, най-голямата част от езиковото богатство на българския език е българска и общославянска.

Чуждици и заемки

Процесът на заемане на чужди думи има пряко отношение към въпроса за т. нар. чистота на езика. Според някои езиковеди има чужди думи, които обогатяват езика, тъй като те нямат домашен еквивалент, докато други го „замърсяват”, опитват се да заместят съществуващи български думи. Първите се наричат заемки, а вторите чуждици.

По време на Възраждането в България се наблюдава склонност към намаляване на чуждите думите и използването на български думи или дори измислянето на нови български думи, за да се избегне използването на чуждите думи.

Някои държави имат държавни регулаторни органи, които водят официалната политика за развитието и опазване на чистотата даден език. Такива органи са например Институтът за български език, Френската академия и т. н. Други езици (примерно английският) не се регулират официално. В Квебек, Френска Канада, политиката за контролирано приемане на чужди думи е приоритет. Така, френската дума за електронна поща courriel (от courrier électronique), използвана и във Франция, е създадена в Квебек, докато много други езици използват английската email.

 Трябва да отбележим и факта, че все по-популярен започва да става терминът установени чуждици. Това са думи, които са с чужд произход, по същество са чуждици, защото имат своите български варианти, но все пак са довели до обогатяването на езика и увеличаване на синонимното богатство.

Така е примерно и с английския (неофициално смятан за най-богатия на думи език в света), който има толкова много лексикални донори (не на последно място и заради положението на англоговорящите страни в историята), че за една българска дума често може да се намерят по пет и повече английски, с германски, романски, и т.н. корени, все с различни оттенъци или направо различни значения, изпълващи спектъра на българската дума. В българския език този вид разнообразие е в по-малък мащаб, но няма смисъл да не го използваме. Да вземем като пример "генериране" - смисълът тук е, че не става въпрос за "сътворяване", а за създаване или преобразуване на данни.

Нужно е да се отбележи, че се наблюдава и едно явление, което е бъркането на чуждиците с варваризми. Така някои крайни псевдопатриоти, граматически илитерати, се опитват да обясняват на близките и не толкова близките си хора, че езикът ни се "замърсявал" от чуждици, за които трябвало да има Закон за защита на езика и те да бъдат изхвърлени от него.

Малко уточнение за варваризмите - за този род чужди думи няма категорично становище в речниците на лингвистичните термини. Например в един руски речник пише, че те са чужди думи или изрази, които не са усвоени напълно в заемстващия език и при тях преди всичко има трудности в граматическото им усвояване. Обаче се уточнява, че варваризмите обикновено се използват при описание на чужди обичаи, бит, нрави и т.н., за създаване на местен колорит (екзотична лексика).

И в езика, както и в много други неща, щом сме умерени в употребата на вредните неща, те не са опасни. :)

Правопис на думи, съдържащи “и” или “й”

1.С “й” се пишат формите за м.р. ед.ч. на следните местоимения:

всякой, който, мой, нейният, никой, някой, той, чийто и др.

2.С “и” се пишат формите за мн.ч. на следните местоимения:

които, мои, моите, никои, някои, чиито и др.

Забележка:

Относителното местоимение за притежание се съгласува по род и число със

съществителното име, което е след него в подчиненото изречение:

Напр. Той преглеждаше книгата на Томов, чиито герои никак не пасваха на обстановката.

3. Нечленуваната форма за 3 л. ед. ч. м. р. на притежателното местоимение

неин се пише с“и”.

Но:нейният, нейна, нейно.

4. Формите за мн.ч. на съществителните имена не завършват на -й.

Окончанието при повечето многосрични същ. имена от м. р. мн.ч. е -и:

герои, злодеи, порои, славеи, сценарии -мн.ч.

(герой, злодей, порой, славей, сценарий -ед.ч.)

идеи- ж. р. мн. ч.

5. Думите йерархия, йезуит, детайл, конвейер се пишат с “й”. Дублетни

форми са войн - воин, войнски - воински.

Забележка:

В думата двойствен не се пише “н” след“й”.

6. Надреден знак с вид на ударение се поставя над кратката дателна форма на личното местоимение за 3 л. ед. ч. ж. р. -“ѝ”, както и над кратката форма на притежателното местоимение в ж. р. ед. ч. -“ѝ”:

Тъй ѝ казваха и селянките.(Ив. Вазов)

На гърдите ѝ стоеше полуживо двегодишното ѝ унуче... (Ив. Вазов)